Балансовата стойност на продадените стоки – разликата между България и Франция

Имам над четиридесет години опит в счетоводството и в търговията в България и Франция. Затова ще кажа направо: у нас истинският проблем в търговското счетоводство е отчитането на балансовата стойност на продадените стоки.

Как е в България?

У нас при покупка стоките се заприхождават по сметка 304 „Стоки“ по покупна цена плюс всички разходи за придобиването им – транспорт, мита, акцизи, такси и др. Това става тяхната отчетна (балансова) стойност. При продажба в края на всеки месец стоките се изписват по отчетна стойност и така се признава разходът за продадени стоки.

Този начин предполага подробно аналитично отчитане с помощта на складов софтуер и постоянен контрол на движението на стоките. На теория звучи добре, но на практика води до излишна административна тежест и до по-висока текуща печалба през годината, защото като разход се признават само действително продадените стоки. Следствие – по-висок авансов данък печалба и излишно натоварване на търговеца.

Как е във Франция?

Френската практика е съвсем различна и, според мен, далеч по-логична. При покупка стоките не се заприхождават по сметка 304 „Стоки“, а се отчитат директно по специална разходна Смeтка 607 – „Achats de marchandises“ (Покупки на стоки) или „Разходи за покупка на стоки“. Така всички новозакупени стоки се признават веднага като разход на фирмата. Няма нужда от текущо изписване при всяка продажба. Салдото на стоките остава непроменено през цялата година. В края на годината се извършва задължително годишна инвентаризация, при която се определят реалните стокови наличности. Разликата между началното и крайното салдо по сметка „Стоки“ служи за корекция на разходите и салдото на наличните стоки. Търговецът във Франция има още едно важно право – да не включва в инвентаризационния опис бракуваните и залежалите стоки. По този начин печалбата се намалява справедливо, като се отчитат реалните пазарни условия.

Какво следва от това?

Разликата е принципна:

В България разход се признава едва при продажбата – и се натрупва по-висока счетоводна печалба текущо през годината, което води до по-висок размер на авансовия данък върху печалбата.

Във Франция разходът се признава още при самата покупка – печалбата е по-ниска текущо и се коригира чак в края на годината. Това води до намален размер на текущата печалба.

Резултатът е, че френската система е по-гъвкава, по-близо до реалния оборот на паричните средства и не води до преждевременно облагане на още нереализирана печалба.

Заключение

Българското законодателство може да се промени така, че да позволи алтернативен начин на отчитане на стоките, особено за малки и средни търговци. Приемането на модела с една разходна сметка „Разходи за покупка на стоки“ би улеснило бизнеса, би намалило данъчната тежест през годината и би направило отчитането по-лесно и по-прозрачно. Фискът няма да загуби нищо – просто няма да взема данъци предварително, преди печалбата реално да е реализирана. 

Ние от Екскуизит ООД - Варна извършваме пълно счетоводно обслужване на различни видове магазини.

www.exquisite.bg; office@exquisite.bg